сряда, 25 юли 2012 г.

Разни самотни размишления на чаша вино

Понякога си мисля какво дете бях... Мисля си, че ако знаех в какъв човек ще се превърна, щях да се постарая повече това да не се случи.. А в един момент се озовавам тук без да знам какво да правя с живота си, без да вярвам че някой ден ще намеря любов,толкова чиста и истинска,такава за цял живот, без мечти, страхуващ се от собствените си чувства, от собствената си сянка. През годините загубих същността си в опити да не разочаровам разни хора и техните очаквания. Не последвах сърцето си, а е много тъжно когато човек не следва сърцето си. То започва да страда, да иска своето, а ти започваш да се чувстваш все по-празен, непълноценен, тъжен ... Най-вече тъжен и тогава идва момента, в който сядаш и започваш да мислиш за това какво е могло да бъде, какво ще е, какви са били мечтите ти. Започваш да мислиш за себе си, не за другите. Ако ти самият не помислиш за собственото си щастие, никой няма да го направи за теб.
В последните няколко дни мисля за собственото си щастие, за живота, за любовта. Наблюдавах залеза (беше толкова красив!), наблюдавах и хората, толкова ангажирани и забързани, до толкова свикнали с гледката, че не им прави впечатление. Мислех си дали са щастливи или и те като мен са осъзнали че нещо не е наред в живота им, а пък може би имат много по-важни задачи, че да мислят за това. Разбрах за себе си какво искам от живота, сега остава по-трудната част- да направя всичко, което е необходимо да направя, за да го постигна.
Да се влюбя отново в живота, да накарам детето в мен да изживее мечтите си...

сряда, 9 май 2012 г.

Тъжната страна на живота: Причина да останеш

Тъжната страна на живота: Причина да останеш: Като гледам, че радостта ти е искрена и се надявам причината да заминаваш наистина да е обичта ти към пътуването, интересът към новите места...

вторник, 8 май 2012 г.




... аз се влюбих, а ти... ти продължи напред,вече получил това което искаше. Получи утеха за разбитото си сърце,но някак неусетно разби моето.. Излекува раните си и ме забрави, като някой преминал случайно през живота ти без да остави никаква следа,някой напълно непознат. Надявам се да си щастлив и да последваш мечтите си... но аз се влюбих,а ти... ?